Музиката е навсякъде около нас...от началото...до края...толкова предана...и различна...толкова прекрасна!!! Всички я обичаме...но по различен начин...и всички имаме нужда от нея, но в различна степен!!! Тя е използвана и експлоатирана...тя е жадувана и обичана!!!
       Някои я чуват случайно, поднесена им съвсем първично и спонтанно от ежедневието,,,минаваща покрай тях, тя погалва или раздразва слуха им...създавайки толкова разнообразни усещания...печелеща си симпатии или навличаща си обратното...доста е относително. Други...забравят за нея, обгърнати от грижи и проблеми, загърбили духовното, пренебрегващи това вечно лекарството за душата...несъзнавайки силата й...за тях Музиката е само понятие...тишината я замества, опитвайки се да достави мечтания покой съвсем мълчаливо,,,безчувствено. Много се палят по нея внезапно..влюбват се безпаметно...започват да я изучават, попиват я...без чувство за мярка..поглъщат я...пленяват се от тотално господстващите хитове, наложени от медиите за масата,,,пълнещи джобовете..и всичко това е толкова модерно, толкова актуално..че ги кара да се чувстват на върха на ситуацията, която за жалост няма история...а навярно и бъдеще,,просто въпрос на време за пренасищане. Най-важни са истинските ценители...Те са пазителите...Тези, които се раждат с Музика в главата...и най вече в сърцето..Някои от тях я създават ,,,оставяйки вечни следи..допълвайки хазната с безценното богатство...за тях Музиката е двигателят на живота им, бъдещето им, кариерата им...Другите просто я консумират...но с толкова любов и отдаденост, че заслужават да им бъде посветен подобен на любимия им албум:))). Най често те са надарени да отсяват качественото, да търсят най-доброто, да го колекционират, да го пазят..ценят..и да му се наслаждават завинаги, съвсем безкористно и всеотдайно, завещавайки го на потомците си.
       И сега след този най-бегъл и общ анализ на връзката между хората и Музиката, ми се иска да споделя личното си отношение по темата. Няма да се отнясам към никоя от гореизброените групи,,,просто ще разкажа за мен...и Музиката.
        Още като съвсем малко момиченце си спомням, че заучавах на свой собствен език песничките след всички детски филмчета, които гледах и те постоянно се ротираха в главата ми  и бяха на устата ми. Някои не ми бяха от любимите, но държах да ги знам, защото си представяте, че и без това не съм разполагала с кой знае каква база:). Родителите ми са истински ценители и колекционери на музика и в частност джаз, фънк и соул, но тогава тези стилове бяха за мен толкова непонятни, колкото е била за тях вечната интрига между Том и Джери. Техните планове са били да ми покажат тяхната Музика от такава гледна точка, че да не мога да не я харесам...просто са чакали подходящия момент. През това време аз претърпявах бавна преориентация от Cartoon Network към MTV,ММ...и като повечето деца в началното училище, следях хитовете, заучавах ги на вече по-разбираем език, клонящ все повече към английския, измислях си дори нелепи, смешни танци...и така...докато не станах смахнат тийн с вечните проблеми и депресии...тогава когато само Музиката ме спасяваше, караше ме да се чувствам пълна с живот, дори когато плачех за някой пъпчив мухльо от съседния клас. Тогава започнах и да се накланям към черната вълна...и именно хип-хопа..Като изключим истериите по Take That, East 17, Backstreet Boys и други подобни вълни на времето...Fugees бяха първата ми истинска, голяма и вечна любов (1996)...Предполагам тогава вече съзнанието ми е било отворено и готова за Музиката, пред която се прекланям и сега, Музиката на семейството ми, която само ме чакаше, готова да ми покаже магията си. Малко по малко започнах да се увъртам около плочите на баща ми, да ги поразглеждам с престорен безинтерес...да се позаслушвам...когато изведнъж се озовах жадна за тази Музика...и колкото и да я слушах, тя не свършваше и жаждата оставаше. Тогава, когато целия свят беше срещу мен ( в пубертетските ми очи )...Музиката и Аз станахме най-добри приятелки...и аз нямах нужда и нищо друго...Беше ми приятно да слушам любимите си парчета, но най-важното за мен беше да преслушвам нови и нови неща..отново и отново, като всеки път се вслушвах в различно звуче, докато накрая ги обединявах..и така ставах близка с поредната песен..обичах я...Когато започнах да ползвам и най-великото чудо на цивилизацията и модерния свят - Интернет, се задръствах от информация, която не можех да побера...но едновременно изучавах и биографии, и дискографии, и текстове...като това ме даряваше с блажено удовлетворение...Баща ми го виждаше, беше щастлив и често пъти влизаше в ролята на фънки професор с докторска степен по издавани албуми през 80-те:). Въпреки това, той срого забраняваше да се занимавам професионално с Музика...за него тя беше чисто удоволствие, към което беше смъртно пристрастен. Така беше положена стоманената основа...
         Сега...Музиката не ми дава всичко, както преди...дори понякога нямам време за нея, поради бързия живот, който става все по-динамичен, защото и възможностите, и целите растат...но знам, че когато имам нужда от нея, тя ще бъде там и ще ме чака ( въпреки, че съвсем скоро най-нагло изчезна от хард диска ми, но това й е простено вече):))). Иска ми се да напиша нещо от сорта на "10 причини, поради които е по-добре да слушаш музика, отколкото да излизаш с гаджето си", но истината е, че всъщност Любовта и Музиката толкова добре си пасват, че може би са две половинки на едно перфектно цяло...поне в моите очи и моя живот. Въпреки, че музиката едва ли ще те изкара извън нерви, едва ли ще те ревнува и едва ли ще ти омръзне...:)))( това е в кръга на шегата)...Факт е, че Музиката е толкова важна за мен, колкото и Любовта...но знам, че първата не може да ме предаде и съм отворила сърцето си безрезервно за нея...И именно за това тя ме дарява с толкова фантастични емоции, че не бих могла да ги опиша с думи...И колкото и банално да звучи, с Музиката мога да отида навсякъде,,, мога да почувствам всичко...Толкова неизчерпаема...и никога достатъчна, което ме кара да искам още и още, да не спирам да търся изненадите, с които е пълна...и когато кожата ми настръхне, тогава чувствам колко дълбоко в мен е...Музиката!!!