Уютно ми е..
Бронкс. Направила съм си огромна порцеланова чаша с кафе. Без пяна, защото машината не знае как се прави това. Нямам ролки с пликче на главата, защото обичам небрежния афро ефект. Не съм с раздърпан халат, защото още съм на 25. Но виж, следващото предположение може би удря десятката. Клин, разбира се...лъскав, шайни, електрик..всички екстри. Широка тениска на Knicks. И задължително хай хиилс, бейби. Сядам на бордюра. Може и да се налакирам..с електриков лак. Жълт. Може и да си изкарам гето бластера и да си го сложа за фон..само ако има батерии, защото мога да харча само по 4 на седмица. И те май свършиха още в 10 сутринта в понеделник. А до другия има още 3 дни. Тогава поне уоукмена ще си взема и ще въртя касетката с химикал..ще пестя поне неговата батерия. Пускам си Малката Ким. Клатя си главата около 1/2 час в пълен цикъл..и после най-вероятно се разкършвам и в кръста малко. Тогава гаджето ми спира мустанга си зад мен, изскача без да отвяря вратата и ме тръшва на предния капак на колата. Целуваме се яростно известно време..ненормално звучно, към гнусно. След това ме шляпва по задника за късмет и денят започва. КЛАСИКА!

Уютно ми е..
Манхатън. Будя се от автоматичното дърпане на щорите точно в 8.30. Нахлулата светлина ме кара да затворя очи отново за най-блажените 5 минути, в които уж продължавам да спя и мислено ги преобразувам в час..или два. Но след 300 секунди точно съм вече във вертикално положение. Увивам се като пашкул с памучно-сатенения чаршав и се затътрям към банята. Обичам да спя по кожа. Докато хващам четката за зъби, започвам да се реша, а през това време си пресовам бритона, без да спирам да си нахлузвам чорапогащника. Лявата ми ръка се оплита зад главата ми, която изненадващо как е между краката ми. Спокойно. Имам навика да не пропускам и 15 мин. йога докато си приготвям сутрешния тоалет. Това е новата поза на седмицата. Кафе. Много пяна. Корнфлекс с много фибри и мляко. Прилив на сила. Put my dirty jazz-records on. Mr. Quincy. Бизнес костюм. От две части. Сакото е прекалено късо и вталено. Полата е впита и трябва да дишам през носа само. И то не рязко. Бюстието е heart-breaker. Огромна чанта Lui Vuitton. Oстаналото Donna Karan. Ralph vs. Lauren. Jimmy feat. Choo. Wateva..Стайлиш! Парфюм и зад коляното. Просто за разкош! CD-player. En Vogue. Чувствам се секси! Не спирам да го чувствам и в асансьора. Намигам на портиера. Свирвам на такси..с пръсти. Още по-секси. И денят започва. КЛАСИКА!

Уютно ми е..
Алпите. Предколедно. Трябва къщата ми да е най-украсената в цялото градче. Затова съм станала в 8 и от два часа вися по покрива..по съседните дървета..по прозорците..чеша се зад ухото, вътре в ухото..издавам странни звуци, но резулататът е че оползотворявам рационално всичките 500 метра разноцветни лампички. Панаирът е готов. Това ме кара да пея Let it Snow и Santa Clause is Coming to Town. Купила съм си курабийки. Трудно е с тая шайни опаковка да си представя, че съм станала в 5, за да ги опека. Затова го изценирам като ги наблъсквам във фурната за секунда и ги вадя уж току що опечени. Забравям каква е истината. Правя си мляко с какао. Около Коледа то е по-уютно от кафето. Сядам на масата, като преди това съм облякла най-пухкавия си халат с най-пухкавите животноподобни пантофи. По принцип съм фен на кучетата, но сега имам котка в краката си. И мърка..мррррррр..мррррррррррр. Пускам си телевизора. Коледа на Улица Сезам. В камината пропукват суровите дръвца. Сядам в поза лотос на пухкавото килимче пред нея и се потапям в танцуващите по прозореца снежинки. Поглеждам към елхата, която търпеливо чака да бъде окичена. Грабвам любимата си играчка от кашона..Рудолф. И денят започва. КЛАСИКА!

Уютно ми е...
Лято е. Някъде из Калифорния. Взела съм си стая с изглед към плажа, за която плащам с уроци по сърф. Но когато има пълнолуние, и небето е ясно, обичам да прекарвам нощта под открито небе. Вечерта броя звезди с часове и ги подреждам по големина..и по красота, и рисувам с тях, и пращам послания на хората, които обичам, и ги подарявам, и ги наричам на този, в който съм влюбена. И той идва. И ме прегръща. Целува ме. Тогава всичките звезди падат..и се заливаме в метеоритен дъжд. Така заспиваме, за да се събудим, погъделичкани от първите слънчеви лъчи, омазани целите в пясък..и любов. Наблюдаваме изгрева. Писъци на чайки. Плажът е пуст и пясъкът приятно хладен..затова се къпем голи. Или не точно затова. Той намира лигаво водорасло. Замеря ме така, че да се оплете в косата ми. Започвам да пищя и да го гоня към брега. Хвърлям се безрасъдно с глава към целта. Прихващам я и я събарям в пясъка. Обичам го, този Пясъчен човек. Затова си взимам душ с него. Изсъхваме заедно на терасата. Океанът се вълнува бурно. Кафето е чисто и силно. Pixies. I lost my mind..долита като ехо от някъде. Грабваме дъските. И денят започва. КЛАСИКА!

Уютно ми е...
В Париж съм. Виждам реката от прозореца си. Лежа още в чисто белите си сатенени чаршафи и гледам в черна точка на чисто белия таван. Френските прозорци ми действат успокояващо. Главата ми няма ясна връзка с реалността. Мозъкът ми е упоен все още от червено вино и си блаженства на спокойствие. Решавам да се "френчайзна" още малко и си пускам Amйlie. Поръчвам си руум сървиз...кроасани, ягоди, сметана, шампанско. Поръчвам си и други френски неща, но те ще пристигнат по-късно. Запалвам си шоко пурета и се обгръщам с ефирен и ароматен дим. Лежа в този лукс до обяд. Пропускам кафето. Наблягам на виното. И денят започва. КЛАСИКА!

Барселона..Амстердам..Сан Франциско..Токио..



- Къде съм? Колко е часа?
- Излитаме, мис. Моля, затегнете колана си.
- Да, разбира се..
- Какво ще обичате сега?
- Не знам. Не знам.. Обичам класиката. Обичам и кафе..почти винаги сутрин.
  Уютно ми е...