Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
07.05.2010 00:11 - Предложението
Автор: phunkepixie Категория: Лични дневници   
Прочетен: 334 Коментари: 0 Гласове:
1




Докато стоях лице в лице с него ме побиха от онези ледени тръпки, при спомена за които косата ти настръхва. Черен безупречен костюм..без гънка дори. Бяла риза на черно райе. Черна вратовръзка. Най-симетричният възел, който съм виждала. В изразителните му ръце лежи букет. Огромен. Така е опакован, че не виждам какви са цветята. Толкова прилежно са загърнати отвсякъде, че дори не съм сигурна, че са цветя. Само така изглежда. И мирис не долавям също. Поглеждам нагоре. Усмихва се леко, но продължително. Изглежда все едно устните му са замръзнали в тази вяла усмивка. Той целият изглежда замръзнал. Красив е! Всеки би си помислил "Какъв прекрасен и мил мъж...". Но някой с по силна интуиция, шесто чувство, трето око или дванайста чакра би го погледнал недоверчиво и би се запитал "Какво, по дяволите крие този?".

Имам усещането, че наблюдава всички едновременно. И в същия миг очите му обещават всичко..на всекиго. Наоколо е пълно с хора..всякакви. Но щастливите са тези, които печелят вниманието му. На тях се спира погледът му. И всеки, пак наивно, би си помислил, че той е съпричастен с тази житейска радост.

Само аз ли подушвам гнилото в тази статична физиономия? И това прави ли ме Избраната да я разоблича? Добре. Решавам, че искам да бъда герой. В момента, в който понечвам да стана и да крещя с пълно гърло "Убийте го! Той е зъл!", се замислям колко е рисковано и се оставям на съмнението ми да ме върже за мястото на послушен страхливец. Поглеждам го злобно..,но и той гледа мен. Отваря ме.. и ме чете! Усмивката му се разкривява във футуристична гримаса, която ме кара да се чувствам част от някаква мрачна сюрреалност. Но нали съм будна?! Нали няма зли духове?! Досега съм се срещала само с досадните призраци на миналото. Не познавам демони в костюми! Признавам на себе си, че полудявам поради липса на сън и се успокоявам. Тогава му се усмихвам и аз. Само от куртоазия. В момента, в който ъгълчетата на устните ми се повдигат, усещам че нещо потрепва в свитата ми в юмрук ръка. Отварям я бавно. Листо от черна роза. Довява аромата на дъжд и мокра пръст. Значи такива са цветята.. Поглеждам го пак и този път разбирам, че ще ми даде всичко. Реално и сюрреално. Фейско и демонско. Миналото и бъдещето. Времето. Всичко..в замяна на едно..
Поглеждам през прозореца. Вали като из ведро. Не помня на коя спирка трябва да сляза. Но знам, че той може да ми каже. В замяна на едно..

Искам да науча повече за него.
- Кажи ми, кой си?
- Майка ми е Изкушението. Баща ми е грехът. Кой съм?

Спирка. Подава ми ръка, за да сляза с него. Протягам я.., но в този момент решавам, че наистина искам да бъда героят от преди малко. Ставам и изгрещявам с пълно гърло:

-Убийте го! Той е зъл!

Пропадам в дупка. И падам.. И падам.. Тъмно е, но не чувствам страх.

Спирка. Отварям очи и слизам. Не знам дали това е мястото. Оглеждам се. В далечината виждам табела и тръгвам с бърза крачка към нея. Тичам. Вече почти разчитам буквите... "РАЙ".

Усмихвам се.

Най-после съм си вкъщи!



Гласувай:
1



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: phunkepixie
Категория: Лични дневници
Прочетен: 61397
Постинги: 15
Коментари: 6
Гласове: 35
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031