Според античната космогония Времето (Хронос) е божество. Протобог. Баща или дядо на всички други богове. Разбира се, трябва да има майка и това не може да бъде никой друг, освен Хаосът - пространството. Неговият статус обаче е  доста по-труден за определяне.

Днес времето не е бог. Времето е пари. И от това тъждество всеки би предпочел да се покланя на парите пред това да почита някакъв бог просто, защото така е прието.
 

В далечния 18 в. Бенджамин Франклин неслучайно е казал:

„Помни, че времето е пари; който може да спечели с труда си десет шилинга дневно, а през другото време да се разхожда и мързелува, той трябва да знае, че ако е похарчил дори шест пенса за свое удоволствие ( което не включваме в сметките), той покрай това просто е похарчил още пет шилинга и дори повече.”

( Сигурно от него повечето американци са наследили тази пресметливост, препускаща през времетоJ )

Повечето ресурси са потенциално неограничени. Няма лимит за това колко пари можеш да изкараш ( все някой може да мине Бил Гейт по богатство, нали?). Няма и лимит за това колко купувачи можеш да имаш, или подчинени, или продукти и услуги, които ползваш или каквото и да било...

Но денят има 24 часа, седмицата има 7 дни, годината има 52 седмици и ти трябва да прекарваш време в спане, ядене, развлечения, почивка, социални контакти с приятели и роднини. Времето е най-ценния ресурс на активния човек, защото то е единственото нещо, което наистина е недостатъчно.

“Time is money” е метафора, която работи безотказно и в двете посоки. Парите също могат да ти купят време, за което редовно плащаме на лекарите и фармацевтичните компании след като се разболеем. Можем да разменим едното за другото. Въпреки това можем да спечелим повече пари с време, отколкото да купим време с пари. Системата е асиметрична. Има хора с богатсва от милиарди, но никой няма да живее 300 години.

Американски психолози обаче са на мнение, че днес парите са енергията, която движи света. Милиони хора на запад живеят, тласкани от фикс идеята, че трябва да цепят секундата на две, за да спечелят повече пари. Повечето им ценности са материализирани, щастието с измерва с броя на нулите в банковата сметка, а качествата и успеха – с броя over-time изработени часове. 

Съвременните "философи на времето" пък твърдят, че то е повече от пари. Времето е единственият ресурс, който не можем да възстановим. Последствията от лошото управление могат да се измерят както в загуби за бизнеса (пропуснати печалби и важни срокове, загуба на клиенти) и вреди за кариерното развитие (лоша оценка и дори уволнение), така и в лични (разстроен баланс между личен и професионален живот) и дори здравословни проблеми. Хроничният недостиг на време винаги води до голям стрес с непредвидими последици за здравето.

Ето защо брилиянтни мозъци от цял свят се опитват да създадат формули, изчисляващи врмето, системи за управление на времето...може би и машина на времето...

Но има ли смисъл всичко това...?...

Британски професор е изобретил дори математическа формула, калкулираща цената на времето. Според него стойността на британската минута е над 10 пенса за мъжете и 8 пенса за жените. Това показва че няма такова нещо като free обяд или вечеря..Дори миейки зъбите си за 3 мин., англичаните изразходват 30 пенса в „загубено време”.. Да не говорим, че измиването на кола на ръка има скритата цена от цели 3 паунда. И всичко това е уж, за да покаже на хората колко е ценно всъщност времето и, че отдавайки се на обикновени занимания в свободното време, те ГУБЯТ ПАРИ!!! О, не! Ами тогава не трябва да правят нищо друго освен да работят, защото тогава ПЕЧЕЛЯТ пари и да поспиват от време на време по малко...

Друга (абсурдна според мен) теория за планиране на времето е системата на Стивън Кови. Тя се базира на идеята, че в епохата на интернет и мобилните телефони, когато информацията ни залива от всички страни и приоритетите са безброй, няма вече управ­ление на времето, а управление на себе си във времето. "Този подход позволява да балансираме ролите в живота ни, за да постигаме по-голяма удовлетвореност".

Тук на изток, където животът протича доста по-спокойно (но това не значи, че не набира темпове и не гони Запада), не мисля че времето се измерва с пари. И все пак то е ценно за всеки съзнателен и стремящ се към нещо индивид. Свободното време, което използваш да се развиваш или да се забавляваш, да си почиваш или да прекарваш със близките си е най-скъпото нещо. Е, за някои хора времето просто тече и отминава...и те са свободни пасивни електрони, лутащи се в него.. Но умните хора се научават да ценят времето и да го използват максимално рационално.

Западната култура е доста по-трескава и динамична, прагматична и енергична. Тя е индивидуалистична култура. Хората в развитите страни са максималисти (да не казвам грандомани). Отношенията помежду им се базират на конкуренцията, на състезанието, на непрекъснатия стремеж да се побеждава, да се изпреварва, да се постига колкото се може повече. Западният човек знае, че е само Тук и само Сега. Времето тече като Стрела, чийто край сочи към Миналото, а върхът сочи към Бъдещето. Животът на Западния човек е само миг от полета на тази Стрела. Миг, който е единственият негов шанс, втори няма да има и изпусне ли го - край. И той е в постоянен стрес от това. Поради тази причина той е безумно обсебен от това да трупа материални облаги, работейки безспирно, защото  според него това е начина да постигне нещо в живота, да остави диря след себе си. Там, на запад материалният успех  е почти единственият критерий за достойнствата на човека.

           В подобни условия и при подобни стремежи неизбежно се нанасят огромни щети на междучовешките отношения, на ценностите, морала и етиката. Целите започват да оправдават средствата. Неизбежно става разкъсването на социалните връзки. Пренебрегват се взаимопомощта, солидарността и сцеплението. Загубва се хуманната чувствителност към проблемите на другите. Партньорът става опонент, опонентът става враг.

Източният човек е спокоен – ако в този живот шансът не е с него и на негова страна, при следващото завъртане по Кръга на Времето може и да му се падне по-добър жребий J. Затова на нещата може да се гледа по-философски, няма за къде и за какво да се бърза, нужно е търпение. Източният човек е приел този възглед за нещата от живота, той не бърза, а размишлява, търси смисъла. За него много по-важно от намирането на смисъла (ако това е възможно!) е самото му търсене. Ние, източните хора имаме интуиция, усещаме по особен начин, по-различен от западния човек, духовните работи. За нас времето не е само пари, ние държим на емоцията си и това ни прави специални.

Аз съм някъде на границата... Динамиката и заетостта на живота ми се ме принудили да разграфявам времето си все по-прецизно и да ме е яд за всяка пропиляна минута. И това е защото още толкова имам да уча и да ставам по-добра във всичко, което искам и обичам да правя...а няма време! В никакъв случай не измервам времето в пари, именно защото то ми е стотици пъти по ценно от тях!

Времето съм АЗ!!!