По default всяко нещо в краткия ни земен живот се случва поради някаква причина или с някаква цел. Дали обаче мога да  управлявам действията си, или някой всемогъщ властелин  е написал предварително наръчник на живота ми ..мога само да гадая...или по-добре да реша категорично че държа съдбата в ръцете си, умело манипулирайки я със силата на подсъзнанието, което уж може всичко...?...Така вече се чувствам по-спокойна и сигурна...направо могъща...Шефът на духа в бутилката, който изпълнява неограничения ми брой желания, само защото си няма друга работа..
Ако приема, че съм си избрала родителите...това значи ли, че съм си избрала и приятелите...и хората които да минават през пътя ми, без да спазват дори правилата за пресичане...НЕ!!! Отказвам да го приема...пускам светофара на червено..и се затварям зад бронирана лъскавина...Не искам вече да приютявам изгубени души дори за малко в крайпътния мотел на човешкото ми съществуване. Не искам да мисля и за другия вариант, в който аз избирам хората, на които безвъзмедно дарявам частици от безценната ми надежда за един по-добър свят...Вече съм в преразход...разочаровайки се толкова пъти, вече не знам в какво да вярвам..Отказвам се постепенно от социалния панаир, в който преди време така добре стоях на видно място благодарение на блестящата усмивка и липсата на задръжки...

...To be continued....