Сигурно те е боляло...
Една тиха, тъпа болка, заседнала там в дълбините...
Сигурно ти се е плакало...
Но гордостта не би го позволила...
И бил си нараняван ден след ден..все повече...
И обичта към мен..отлитала е надалече...
Мълчанието ти...то уби така бързо тръпката...
Непукизмът...и инатът ти...направиха ме кучката...

А беше ти за мен толкова специален...
Гледах те... и чудех се...как може да си идеален...
Чувствата преливаха... и аз давех се,
...чак толкова, че параноя ме обземаше...
и ревност обладаваше ме...
И ставах все по-изкривена...вманиачена
в твоите очи...
и плачех скришом...гледах да не ми личи...

Следват много вечери..все по-тихи...някак тягостни..
Думите са на устата...но остават неизказани...
Въздухът все по разреден е...
Любовта играе си на криеница...
И аз търся...но не намирам омагьосващата жрица...
Сякаш неизбежно е...и толкова плашещо...
Черупката е факт...чувството-гаснещо...

Пропиляно е всичко...
А беше безценно...направо чудовищно!!!
Пулсът се бави...сърцата бият безпомощно...
Колелото върти се...и се моли за чудо..
Решенията...препускат, но толкова бързо...
и всичко е странно..и  чуждо...
Краят е ясен...но следите остават
...и без да е нужно.

много силно!!!!!! Много,много силно!