Животът...
Панаир на суетата?...Или борба за оцеляване?...
Илюзия...?Мечта...?Реалност...?
И колко ли дълбока e хралупата на заека?....

Затворени в пръстен от норми и правила, ние се поддаваме на материалното...и то убива бавно душите ни...Тази клетка отнема малко по малко от човешкото ни...Не се различаваме по нищо от куклите...Дори конците са същите..малко по-механични...И ръката е същата...но доста по-иронична...Вече погълнати от "Матрицата"...несъзнателно й даряваме най-скъпото...доброволно...Сякаш подтиквани от велика сила, неизбежно се трудим за еволюция..глобализация...прогрес...понятия несъвместими с духовните нужди... и водещи до неизбежен стрес!..А стражите на суровия свят сеят заблуда...фалшив блясък навсякъде...очите ни гледат през него...а мислите реят се някъде...Тунел-тъмен и дълъг...без отклонения...еднакъв отвсякъде, до милиметър оразмерен е... А ние-лакеи...перфектно строени...вървим бавно, с глави склонени...И с толкова неясни и неизречени въпроси за идните дни...И вие си  мислите:  "Ето го краят"..Съвсем близо е..Но не..някои таят там дълбоко мечтите си..Красиви са...и някак недостижими...но живи са!!!...Лабиринти от сънища...наяве...или просто илюзия...халюцинацията е бляскава...и толкова погубваща...Кръстопътища...Завои...Все повече губим се...Светлината ни чака там в края...но пътят дълъг е...а тя-толкова вяла е. И вървим ние, верига от клетници...обещанията са запомнени...а целите-все по-хищни..

И сега ще попитате "Какво ни очаква?"...Ах, тези непрестанни тревоги за предстоящето, толкова много са..толкова силни, че забравяме, че живеем не в бъдещето, а в настоящето. Или по- безопасно е да се върнем към миналото...тогава друго беше на щастието мерилото. Или просто безгрижието ни поднасяше радостите...и успехите...Сега студено е, живота къса ни дрехите...Емоциите липсват..те бягат от "слепите"...Сърцата са празни, изпепелиха ги грешките.

И все пак ако се будим с надежда..ще са по-леки дните ни!!!..Ако допуснем обичта, ще блеснат очите ни!!!
Ако простим на себе си...ще простим и на целия свят!!!...Хармонията ще замести зверския глад!!!
А не е ли това, към което всички се стремим...Един свят, където магията е  не просто дим...където феите пеят на лунна светлина..а елфите свирят на флейта вълшебна...И там нищо  не е сложно...ТАМ ВСИЧКО Е ВЪЗМОЖНО!!!

Впечатлена съм и омагьосана....какво повече да кажа.... :) Love u, Pete ;)